Какво е Интернет?

История

Интернет е компютърна мрежа появила се преди около 30 години по един проект на военното ведомство на САЩ в опит да бъде създадена мрежа, свързваща компютърните мрежи на военните бази с други радио или сателитни комуникационни средства. Експерименталната мрежа е носела наименованието ARPAnet с предназначение да обслужва изследователската работа на военни и граждански институти и по-специално разработването на мрежа, която да остава функционираща дори при отпадане на нейни възли. При мрежата ARPAnet комуникацията се подържа винаги между два компютъра с минимални информационни изисквания към компютъра клиент. За да се изпрати едно съобщение по мрежата, компютърът подател трябва да "постави" своите данни в своеобразен "плик", наречен Интернет протокол (Internet Protocol - IP), където са записани адресите на подателя и получателя. Създаването на протокола TCP/IP е резултат от проекта, финансиран от американската агенция за авангардни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency-ARPA). Интернет е колекция от компютърни мрежи, в която се включват различни по топология и вид мрежи като ARPAnet, NSFnet, Nysnet, локални мрежи, регионални мрежи, университетски мрежи, компютърни мрежи на изследователски институти и известен брой мрежи на военни ведомства. Всички тези компютърни мрежи са свързани помежду си. Потребител, независимо от коя от споменатите мрежи, може да изпраща съобщения до получател от друга мрежа с изключение на местата, до които достъпът му е ограничен.

Архитектура на Интернет

По същността си Интернет представлява мрежа от компютърни мрежи, които физически са разделени и са свързани помежду си само на определени места. Всяка мрежа, която ще бъде включена в Интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като Интернет протоколи. Една мрежа се състои от възли и канали, които осигуряват основната комуникационна инфраструктура. Има два типа възли: крайни и междинни. Така наречените крайни възли в повечето случаи са сървъри и клиенти, осигуряващи или набор от услуги, или изискващи набор от услуги. Клиентите са компютри, през които потребителите комуникират с други възли, а сървърите са централизирани доставчици на услуги, които предлагат услугите за клиентите , като например web сървър и mail сървър.Междинните възли нормално са машини, които предават трафика между мрежовите сегменти. Тези устройства се наричатмаршрутизатори и бриджове. Понякога те предлагат възможност за филтриране на определени заявки и за ограничаване на достъпа до определени устройства в мрежата, но нито клиентите, нито сървърите могат да имат достъп до услуга предлагана от междинните възли.
Не е задължително крайните и междинните възли да бъдат различни устройства. Сървърите могат едновременно да бъдат и сървъри и клиенти, така както могат едновременно да бъдат сървъри и маршрутизатори (или обратното). Всеки възел има уникален идентификатор, наречен IP адрес. По-големите системи могат да имат повече от един IP адрес и на този IP адрес се задава име на домейн, тъй като то се помни по-лесно. Каналите необходими за комуникация между възлите могат да се изпълнят по различни начини. В повечето случаи се използва част от кабел, който свързва крайните възли с междинните. Кабелът може да бъде коаксиален, оптичен или меден. В зависимост от типа на кабела се получават различни скорости на обмен, но тъй като протоколите за предаване са едни и същи, приложенията не трябва да се променят за различните видове канали. В допълнение на физическите връзки може да се изпълни и безжично предаване. Тези електромагнитни предавания се осъществяват на различни честоти, като например инфрачервени предавания, предавания с микровълни, комуникации с клетъчни телефони и комуникации през сателитни връзки. Съвсем общо може да се каже, че всеки възел може да извършва обмен с всеки друг възел в Интернет. Тъй като обаче това не винаги е желателно, междинните възли могат да откажат връзки до определени възли. Така наречените firewalls защитават само интранет мрежите от външни потребители. Поради факта, че интранет мрежите използват същите протоколи, всеки може да получи достъп до конфиденциални за компанията данни. Firewalls защитите се използват за защита на данни и всякаква друга информация, до която трябва да се осигури достъп само на определена група потребители.
ARPANet мрежата, предшественика на Интернет, е създаден от правителството на САЩ. Нейната първоначална идея е да е създаде мрежа, която да продължи да работи като едно цяло, когато отделни нейни части откажат. За да се постигне това е необходимо мрежовата архитектура да не е йерархична. Нито ARPANet, нито Интернет имат правила относно начина на свързване на възлите. В повечето случаи клиентите ще имат една единствена връзка към останалите възли, но сървърите и маршрутизаторите ще имат повече от една връзка. По тази "хаотична" структура Интернет предлага в повечето случаи за всяка връзка между два възела да има повече от една връзка. В случай на отказ на междинен възел, връзката може да се насочи през останалите мрежови сегменти без потребителска намеса, т.е. мрежата може да се реорганизира сама.Наборът от Интернет протоколи, позволява на всяка двойка възли да обменят директно данни, като трябва само да знаят IP адреса или името на домейна на отсрещния възел. Протоколите представляват софтуерни кодове, които се стартират във всеки възел. Понастоящем всяка операционна система осигурява основна Интернет функционалност.
Поради факта, че Интернет не принадлежи на никой е доста учудващо, че той все още работи перфектно. Една причина за това е, че днес мрежите не се свързват директно една с друга, а използват опорни мрежи. Тези опорни мрежи представляват високоскоростни връзки, които свързват мрежовите сегменти, които са физически разделени и предлагат връзки до други мрежи посредством точки или портали. Интернет опорните мрежи са частта, която може да се нарече Information Highway (Информационна магистрала). Локалните мрежи са нещо като градове, в които пътищата са по-претъпкани и тесни. Основните протоколи в Интернет са изградени и се контролират на йерархичен принцип. Въпреки че всеки може да допринесе за развитието на новите технологии и протоколи, само малко организации могат да определят това, което ще бъде включено в набора от Интернет протоколи.

Изобразена е карта на Интернет, направена от перспективата на един компютър.