Таблетът... отживелица ?!?

Продажбите на таблетите спадат, а тези на PC компютрите се увеличават. При появата им на пазара, таблетите бяха обявени за убийците на PC устройствата. iPad първоначално беше смятан за голям iPod и абсолютно ненужна джаджа, но времето показа, че пазарът има нужда от преносимите компютри…


Проблемът е, че през последните две години виждаме изкуствени подобрения в таблетите.
Вече не е достатъчно  таблетът ти е двойно по-бърз или да има двойно повече пикселна гъстота.
Стана така, че телефоните се "преобразиха", оформяйки се във “фаблети”. Границата между т. нар. “мини” таблети и фаблети е силно размита. Повечето хора биха предпочели да си купят огромен телефон, който да ползват като таблет, отколкото малък таблет, който… няма да ползват като телефон.
 В началото на 2014 г. продажбите на таблети рязко спаднаха.  Една от вероятните причини за това е пренаситеността на пазара. Почти всеки, който е искал да си купи таблет, го е направил. На по-развитите пазари бабите и децата притежават таблети.
Но въпреки това много хора не искат да притежават таблети. Основният "виновник" за това е Samsung, която успешно наложи модела на фаблетите с големите им екрани.
Таблетите просто станаха скучни и непривлекателни. Резолюциите и производителността им вече не са впечатляващи. Вида на персонализация се определя изцяло от операционната система, а тя е идентична с тази, предлагана от фаблетите и смартфоните.

Последните слухове сочат, че Microsoft иска да обедини всички платформи на Windows под един бранд, който да се казва просто “Windows”. Можем само да гадаем за причините на това решение. Възможно е новата “уникална” стратегия да включва умишлено размиване на границите между телефони, таблети и фаблети. Дали възможността едно и също приложение да работи еднакво на телефон и на таблет спекулацията може да се окаже на място...? Предстои да видим ...

Powerline + Wi-Fi: Най-добрата комбинация за мултимедиен обмен в домашната мрежа

Комбинацията от Wi-Fi маршрутизатор и powerline оборудване ви дава възможност да съчетаете “най-доброто от двата свята” - удобството и мобилността на безжичните връзки с надежден и бърз начин за трансфер на видео или големи файлове между различните крайни устройства на домашната мрежа.

Днес безжичните мрежи са доста бързи, сигурни и много по-надеждни от всякога досега. Но в известен смисъл, Wi-Fi концепцията е и жертва на собствения си успех. Най-малкото, винаги трябва да има надеждна Wi-Fi точка за достъп, а честотната лента от 2,4 GHz - 5000 GHz е толкова претоварена с всевъзможни джаджи, че има голяма вероятност от нарушаване на качеството на сигнала. Draft-N рутерите/802,11n/ ,  осигуряват реална скорост на трансфер от около 100 мегабита в секунда (Mbit/s). А, ако няколко “клиента” споделят едновременно канала, производителността може бързо, а в случая с видео преноса и видимо, да намалее.

        Следва и логичният въпрос: “Какво може да се направи, за да се избегнат въпросните ограничения?” Отговорът е:  Wi-Fi рутер и т.нар. Powerline адаптери, като се възползва от плюсовете и на двете технологии. Сега ще се аргуметирам. За целта ни трябват две устройства:

Елемент 1: Wi-Fi рутер
Елемент 2: Powerline оборудване

 Сега ще разгледам всяко едно  по отделно. 


Елемент 1: Wi-Fi рутер.
Според D-Link, маршрутизаторът DHP-1565 е универсално решение за мрежата в дома и офиса.

D-Link DHP-1565 поддържа PowerLine-съединения с HomePlug AV съвместимост, скорост до 500 Мb/s, както и безжична връзка по Wi-Fi стандартите IEEE 802.11b/g/n при скорости до 300 Мb/s. Освен това, маршрутизаторът е снабден с четири порта 10/100/1000BASE-T и един WAN 10/100/1000BASE-T. Осигурен е и USB 2.0 порт за включване на принтер или външно устройство за съхранение. На корпуса на DHP-1565 има също бутон за бърза настройка на защитена Wi-Fi/ PowerLine връзка и AP/RT превключвател за лесен избор на работен режим (като точка за достъп или като маршрутизатор).

Рутерът поддържа протоколите за шифроване: WEP и WPA/WPA2 за защита на безжичната мрежа, AES-шифроване за предаваните по електропреносната мрежа данни, а също NAT и SPI. От компанията са предвидили също VPN Pass-Through режим и URL филтриране за защита от преглед на нежелано уеб съдържание. Благодарение на технологията SharePort Plus пък се осигурява общ достъп до принтера или устройството, включено в USB порта, а функцията Media Server предоставя съвместен достъп до мултимедийните файлове от всяко устройство в локалната мрежа. В новия безжичен PowerLine маршрутизатор е реализирана и възможност за дистанционен достъп (през браузър) до файловете на USB носителя. Разбира се, поддържат се също протокола IPv6 и технологията QoS.

Елемент 2: Powerline оборудване

 

Powerline е популярно и широко използвано като Wi-Fi или Ethernet техниката. Но,... оборудването има някои много полезни предимства :), а именно

Главна негова особеност е, че използва електрическата мрежа в помещенията за пренос на данни, което на практика му позволява да превърне всеки електрически контакт у дома или в офиса в потенциална мрежова връзка. 

Нека да сравним този вид мрежа с Wi-Fi връзката и Ethernet !!! Забележително :)

   При Wi-Fi връзката:           

              Powerline устройствата се включват директно в контактите на захранващата електрическа мрежа в стаите, като я позволяват да обменяте музика, видео, данни или да сърфирате в Интернет с практически идентични с тези при традиционите домашни мрежи скорост и удобство.

              Powerline технологията няма проблеми с преградните стени или обхвата – достатъчно е да има жици за електричество и да имате възможност за стабилна  връзка. 

             Важно е да се отбележи също, че за да работи изобщо системата, Powerline устройствата трябва да са свързани в един и същи кръг на електрическата мрежа.

  При Ethernet връзката:  

            Powerline технологията спестява нуждата от прокарване на грозни и досадни допълнителни кабели. От друга страна, електрическите мрежи не са създадени за пренос на високочестотни сигнали, поради което скоростта на Powerline връзката засега все още е ограничена до около 200 Mbps при най-модерните продукти от този тип. Това е според рейтингите на производителите, което значи, че в реални условия може да се очакват стойности по-скоро от около 100 Mbps – т.е. горе долу толкова, колкото осигуряват и качествените Wi-Fi рутери.

 

С оглед на споменатото имаме два варианта, при които инвестицията в Powerline техника е оправдана

А именно:

Вариант 1:  Искате да свържете сравнително отдалечени едно от друго помещения или места у дома, където Wi-Fi сигналите са слаби или изобщо отсъстващи, а няма възможност или ще излезе твърде скъпо за прокарването на Ethernet кабели (най-малкото разпробиването или “загрозяването” на стени, подове или тавани, които са стрували доста на семейния бюджет могат да ви навлекат сериозни неприятности с “половинката”).

Вариант 2:  Това е редовният “стрийминг” на видео с висока резолюция между различните мрежови устройства по стаите у дома - компютри, гейм конзоли, видео плейъри, телевизори и пр. Макар че Powerline връзката e по-бавна от тази в стандартните Ethernet мрежи, тя все пак дава достатъчно висока скорост за стабилен пренос на HD видео, което иска капацитет от минимум 25 Mbps.

Ако казаното до тук е привлеклио вниманието Ви и вече сте решили да изгреадите тази мрежа в дома си - изграждането на Powerline връзка е много лесно.

Добавянето на Powerline към домашната мрежа – мисията е възможна ;)

Wi-Fi и Powerline технологиите могат отлично да се допълват една друга, а изграждането на Powerline мрежа е възможно навсякъде, където има електрически контакт. Трябват ви също малко Ethernet кабели и, разбира се, съответните адаптерни устройства. Обикновено в продуктовите описания на производителите те присъстват като Powerline Bridge или Powerline Adapter, а ако са с повече от един Ethernet конектор, става въпрос за Powerline Switch. 

Всъщност това са един и същи тип устройства, с малки разлики в опциите за връзка, така че по-долу за удобство ще ги обозначаваме с термина “адаптер”.

И така, можете да започнете с включването на един Powerline адаптер в контакта. Желателно е въпросните устройства да не се включват през разклонители или филтърни системи за защита от пренапрежения (surge протектори), защото те затрудняват мрежовата връзка и предизвикват интерференции. След това прекарайте Ethernet кабел от адаптера до някой свободен LAN порт на домашния Wi-Fi рутер.

Единствените допълнителни компоненти на една Powerline мрежа са:

- адаптерите 

- Ethernet кабелите. 

Powerline мрежата започва от стаята, в която се намира домашния рутер. Powerline адаптерите се включват директно в контактите (не през разклонител) и се свързват посредством Ethernet кабел към някой от свободните портове на рутера. През втори Powerline адаптер в друго помещение по подобен начин можете да направите връзка и към други устройства с Ethernet портове – външни дискове, плейъри и т.н. Тази мрежова организация е най-подходяща за мрежи от стационарни устройства, при които важното е не мобилността, а стабилността и скоростта на връзката.

Включете втори Powerline адаптер (или Powerline комутатор/ switch/ с няколко Ethernet порта) в контакт на помещението, в което желаете да имате мрежов достъп. Само след няколко секунди двете Powerline устройства би трябвало да се разпознаят и ще се свържат автоматично едно с друго. След това вече можете да включвате във втория адаптер и всякакви устройства с Ethernet портове – гейм конзоли, видео или Blu-ray плейъри, външни мрежови дискове за съхранение на данни или пък допълнителна Wi-Fi точка за достъп, ако искате да разширите още обхвата на домашната безжична мрежа..

Могат да се добавят и допълнителни Powerline адаптери, ако искаме да разширим мрежата си и в повече от две помещения, независимо колко са отдалечени едно от друго. Важното е Powerline устройствата да са свързани в един и същи електрически кръг. 

Това значи, че принципно можете да добавите и съседите в блока си към мрежата и да организирате собствена “LAN” зона. Но пък ако не желаете други съседи нелегално да “надничат” в мрежата, добре е да смените паролата по подразбиране на всички елементи от Powerline комплекта (обикновено това става само с натискането на един бутон). Настройките ще се запазят и ако решите да преместите някой от адаптерите в друг, по-удобен контакт. Не бива да се притеснявате и ако токът спре – това няма да се отрази негативно на устройствата, които ще се задействат веднага след възстановяване на електроподаването.

 И така, след всичко хубаво, което казахме има и някои негативни неща на този вид мрежа.

Възможните проблеми? :)

Единственият потенциален проблем, с който можете да се сблъскате е:  по-ниската от очакваното производителност. 

Причината за това обаче няма да е в чисто новичките ви Powerline устройства, а в лошото или старо окабеляване, каквото, уви, се среща не само в панелките, но нерядко и в новото строителство в България. По-старите електрически контакти също могат да предизвикат сериозни смущения. За съжаление, в този случай не може да се направи много, освен ако не предвиждате основен ремонт с подновяване на ел.инсталацията. Затова е добра идея, когато купувате Powerline оборудване, да проверите при избрания доставчик дали има възможност да го върнете в случай, че ел. мрежата не позволява добра връзка - в края на краищата, едва ли ще е приятно да дадете 150 - 200 лв. за незадоволителни резултати.

 

Нормално е да се очаква, че при включване на повече на брой адаптери, работещи едновременно, скоростта на връзката да поспадне, тъй като всички устройства ползват общия капацитет на линията. Затова е добре при пазаруването на Powerline техника да се внимава и за спецификациите – все още има вероятност да попаднете на по-стари модели с 14 или 85 Mbps капацитет, които, разбира се, ще дават по-лоши резултати при трансфера на данните в сравнение с най-модерните 200 Mbps устройства.

Много важно е да се внимава и за съвместимостта на продуктите. Ако например купите няколко адаптери от различни производители, има вероятност те да не сработят помежду си. Хубаво е също да избирате Powerline устройства, съвместими с най-новия стандарт HomePlug AV, приет официално през декември 2012г. Няма да е голяма беда и ако изберете някоя друга от останалите две спецификации - HD-PLC (High Definition Power Line Communication на Panasonic) или UPA (Universal Powerline Association, на D-Link, Netgear и други компании) – но е важно всички адаптери да поддържат един и същи стандарт, защото различните стандарти са несъвместими помежду си.

Така или иначе, най-добрият начин да си спестите евентуални ядове от този сорт е като си купите всички необходими Powerline устройства (обикновено предлагани в комплект) от един производител. Такива у нас предлагат голяма част от познатите производители на Wi-Fi оборудване включително Belkin, D-Link, Linksys, NetGear, Panasonic, ZyXel и други. 

Искрено се надявам, да сте останали доволни от направеното изложение на този вид домашна мережа, която крие в себе си огромен потенциал. Доста креативни решения и възможности.

Що е то 4G мрежа ?

 Напоследък, много се говори за този вид мрежи и реших да изложа накратко какво предтавлават този вид комуникации.

Мобилните комуникации условно се разделят на поколения, означавани с цифра и „G“ - 1G, 2G, 3G, 4G (G от англ. generation - поколение). Условно, защото повечето поколения обединяват няколко стандарта за пренос на данни. Инфраструктурата на мобилните оператори се състои в създаването на клетъчна мрежа от частично застъпващи се зони на радиообхват, наречени клетки. По тази причина мобилните технологии често се наричат клетъчни.

Първото поколение мобилни комуникации 1G използва аналогова връзка за пренос само на глас. Това са добре познатите от миналото първи мобилни телефони, в България наричани мобифони. Услугата стартира за пръв път в света през 1984 г. Скоро след навлизането на 1G мрежата започва разработването на следващото поколение, което се базира на цифрови стандарти за пренос на данни. Това позволява въвеждането на нови услуги - SMS (Short Messaging Service), WAP (Wireless Application protocol), MMS (Multimedia Messaging Service) и др.

Най-известният стандарт от второто поколение 2G е GSM (Global Service for Mobile Communications), макар и не единственият. Стартът на 2G е през 1991 г. Скоростта за пренос на потребителски данни е 9.6 kbit/s.В GSM се използва TDMA (Time Division Multiple Acces) - система с деление по време, при която една носеща радиочестота в дадена клетка на оператора се споделя от до 8 потребители едновременно (в пълноскоростен режим) и до 16 (при полускоростен). Осем години по-късно към стандарта GSM се вгражда и стандартът GPRS (считан за междинно поколение - 2.5G), който позволява използването на мобилен Интернет с по-висока скорост, както и EDGE за мобилна телевизия.

Третото поколение мобилни комуникации 3G стартира през 2002 г., 12 години след началото на разработката му. 3G включва 3 стандарта — UMTS, WCDMA и CDMA2000. 3G осигурява скорости от 384 kbit/s до 2.4 Mbit/s и съответно прави възможни нови услуги като видеоразговор, радио- и тв-приемане и др. 3G стартира първо в Япония и към днешна дата 98% от потребителите в страната го ползват. Последните технически постижения доведоха до създаването на 3.5G стандарт, носещ името HSDPA (High Speed Downlink Packet Access), позволяващ скорости от 3 Mbit/s до 14 Mbit/s. Българският мобилен оператор Мтел е 5-ият в света, ползващ този стандарт. 3.75 G или HSUPA се характеризира със същите скорости, но не само при свалянето на данни от Интернет, а и при качването им в мрежата. Вече има няколко действащи мрежи, ползващи този стандарт.

Четвърто поколение мобилни комуникации, 4G технология, беше реализирана през 2006 г. от компанията Samsung. Достигнатите скорости бяха 100 Mbit/s при използване в движещ се с 60 km/h автобус, и 1 Gbit/s в неподвижно състояние. Друга новост е преносът на глас през интернет чрез протокола VoIP. Първата в света експериментална мрежа от 4-то поколение стартира на 28.02.2007 г. Това се случи в град Шанхай, Китай. Масовото използване на новите услуги се очаква към 2012-2013 г. Вече тече изграждането на 4G инфраструктура и в Япония от оператора NTT DoCoMo, и в САЩ - от оператора Sprint Nextel. Най-сериозният претендент сред текущо разработваните стандарти е LTE (Long-Term Evolution). Друг конкурент е технологията WiMAX ( Worldwide Interoperability for Microwave Access), предлагана вече от много оператори по света, предимно за безжичен интернет.

И така следва въпросът:

 Какво всъщност означава "4G" мрежа?
4G е маркетингов термин, който доставчиците на Интернет услуги използват, за да описват т. нар. “четвърто поколение” (4th Generation) безжични услуги за мобилен достъп. Въпросните услуги може да бъдат базирани на различни технологии, но важното в случая е, че те осигуряват между четири и десет пъти по-висока производителност в сравнение с мрежите от поколение "3G".

 Какви технологии лежат в основата на 4G услугите?
Двете основни технологии за 4G достъп са WiMax и LTE (Long Term Evolution). WiMах (Worldwide Interoperability for Microwave Access) е телекомуникационна технология, разработена да предоставя безжична свързаност на големи разстояния за различни устройства (от работни станции и портативни компютри до мобилни телефони). Технологията е базирана на стандарта за пренос на данни IEEE 802.16. Името "WiMах" е въведено от организацията WiMAX Forum, създадена през юни 2001 специално, за да приведе стандарта в съответствие и съвместимост с останалите безжични технологии. LTE стандартът се разработва от 3GPP – индустриална организация от големи доставчици на услуги, използващи главно сегашните водещи технологии за клетъчни комуникации GSM/ EDGE, както и UMTS/HSxPA. Както WiMax, така и LTE стандартите прилагат модерни антенни технологии, подобряващи приемането и производителността на услугата, но двете спецификации са базирани на различен честотен  спектър.

Колко по-бързи са 4G услугите в сравнение с 3G?
  WiMax операторите предлагат към днешна дата услуги, които осигуряват (поне теоретично) скорости за даунлоуд на съдържание от порядъка на 4 до 16-18 мегабита в секунда (Мbit/s), а понякога и повече.  LTE мрежите пък реализират теоретични скорости за даунлоуд в диапазона 5-12 Мb/s. За сравнение повечето днешни 3G системи осъществяват скорости между 400 килобита в секунда (или 0,4 Мb/s) до 1,5 Мb/s. По-високите скорости за даунлоуд и по-добрата цялостна производителност при трансфер на данни на 4G мрежите ще подобрят чувствително възможностите за работа с “гладни” за ресурси и комуникационна лента съвременни приложения, като например видеоконференции, стрийминг на видео и игри в мрежа. На практика 4G мрежите обещават да заменят DSL или кабелните услуги с широколентова безжична връзка, която може да се използва както у дома, така и на път.

Мога ли да ползвам 4G услуга с 3G телефона или 3G USB модема, които вече имам? 
Не !  4G мрежите работят на различни радиочестоти от честотите, които се използват от сегашните клетъчни комуникации и безжични услуги, така че ще ви трябват телефон или модем, настроени на честотите на 4G. Тоест нужен ви е 4G телефон или 4G устройство за достъп.На пазара се очакват и първите 3G/4G USB модеми.

Поддържа ли 4G гласови комуникации?
Не /за сега/, ако не се смятат разпространените “Voice over IP” приложения от рода на Skype, достъпни и за смартфоните. Предполага се, че първите мобилни телефони с 4G функционалност ще бъдат от хибриден тип, т. е. ще включват и 3G чип, за да поддържат обичайната мобилна телефония.

Процесори AMD Trinity APU – моделът A10-5800K.

Появи се първият хибриден процесор на AMD, който се слави с доста оригинални решения и основен конкурент на Intel. Първите им представители е A-серията Llano, която беше базирана на графичното ядро Radeon 6550D и съдържаше от 2 до 4 (в зависимост от модела), физически CPU ядра. CPU ядрата  бяха базирани на старата и позната архитектура Athlon II.  AMD възлагаха доста големи надежди на тази нова А-серия процесори, но те се оправдаха единствено в мобилния сегмент. Може би именно затова точно за него най-напред се пови второто поколение APU, базирано на процесорната архитектура Trinity. Вече е факт и настолната версия на линията Trinity, която ще ви представим подробно в настоящото ревю, придружено и изчерпателни тестове за производителност и овърклок на топ модела от тази настолна серия – A10-5800K. За начало нека да разгледаме  новото поколение ускорени процесори от т.нар. A-Series линия.

Особености на Trinity

Накратко да обясня какво е APU - абревиатура на Accelerated Processing Unit, което в превод приблизително означава „ускорена процесорна единица“.  По същество  идеята за APU е един кристал да си споделят класическите CPU ядра и мощно графично ядро.

Имаме освен физическото разполагане на един кристал на процесорни ядра и графично ядро, но и свързване по между им за споделяне и използване на общи ресурси. Тази идея предлага напълно завършено решение от тип “система в чип”. Това носи няколко потенциални следствия. От една страна, по този начин ще има по-осезаемо разделяне на дискретните графични решения, от интегрираните, тъй като до сега границите много се размиваха и определено най-ниските модели дискретни графични карти, компрометираха геймърските способности на цели серии графични процесори.  От друга, интегрирането на графично ядро (GPU) с производителност, сравнима с най-ниския клас дискретни графични карти, ще доведе  до тяхното изчезване, като същевременно потребителската им аудитория (т.нар. кежуъл геймъри), ще бъде пренасочена към APU решенията.

След първото поколение APU на AMD с кодовото наименование  Llano, съвсем логично се появи и неговия „заместник“  -  Trinity. При него структурата на APU остава непроменена -   CPU ядра, GPU ядро и  интегриран северен мост ( включващ интегриран DDR3 и PCI-E  контролери). Самите блокове обаче са претърпели промяна.

Процесорните ядра са абсолютно нови, базирани на архитектурата Bulldozer, или по-точно на нейното второ издание, с кодово название Piledriver. Линията включва модели с един или два Piledriver модула, които са обозначени като „двуядрени“ и „четириядрени“, тъй като всеки  Piledriver модул ,  включва две целочислени ядра и едно FPU.  По същество един такъв модул не е пълноценен двуядрен, а се явява собствена реализация на AMD на технология,  подобна на Intel Hyper Threading. Тук, както и при предходното поколение, също липсва  L3 кеш памет, която определено би решила до известна степен проблема на интегрираните GPU решения с пропускателната способност на паметта.  Така или иначе, Piledriver архитектурата, трябва да осигури увеличение на изчислителните способности на CPU  частта с около 25% според AMD. Промени са направени и при контролера на паметта, като е осигурен 256-битов достъп на GPU до него по отделна шина.  Поддържаните максимална, официална скорост на паметта е DDR3-1866, като неофициално се поддържа  и DDR3-2400 в режим овърклок. Интересно е да се отбележи, че вече официално платформата Virgo  поддържа,  по подобие на Intel X.M.P., различни профили на паметта (като реално те са съвместими). като тази технология е обозначена като AMD A.M.P.

Графичното ядро (GPU) също е изцяло обновено, като е използвано  ядрото с кодово наименование Devastator, публично известно като Radeon 7650D.

Интересна негова особеност е, че е изградено по архитектурата VLIW4. Това е интересен ход, но напълно логичен, защото по този начин може да се увеличи производителността, като се съкрати броя на използваните транзистори.  Или накратко обяснено, наличието на 4 ALU блока в потоковия VLIW процесор ще се използват по-пълноценно. Разбира се, това е за сметка на намаляване на теоретичната пикова производителност на ядрата, но пък намалява и площта, която заемат на кристала, което всъщност води до сумарно подобрение  на  отношението производителност за единица площ.
В GPU модула на Trinity са предвидени  шест SIMD блока, като всеки от тях се състои от четири текстурни блока и 16 броя, потокови VLIW процесори.  Сумарно това означава 384 броя ALU и те са разположение на по-малка площ отколкото заема графичното ядро на Llano. Относно работната честота на GPU при Trinity, то тя също използва turbo технология и може да достига 800MHz. Погледнати „сухите“ факти, като наличието на 24 текстурни и 8 х ROP ( растерни операции) блока, правят графичното ядро Devastator доста „мускулесто“ от гледна точка на интегрирано такова и съвсем спокойно може да очакваме от него една много прилична 3D производителност, сравнима с тази на най-ниския клас от предходното поколение дискретни GPU. Новото графично ядро поддържа DX11, OpenCL и DirectCompute 11, като на последните е обърнато доста внимание.

Също така графичното ядро има и подобрен блок за теселация, независимо, че реалната полза от него  е доста съмнителна предвид нивото на графична производителност, която предлага това GPU. Не са  забравени и технологиите за екранно заглаждане на изображението, като се поддържат MLAA, SSAA и EQAA.

Откъм мултимедийни способности, новото ядро също е претърпяло обновление. Наличен е блок  AMD HD Media Accelerator,  които обединява в себе си UVD3 хардуерен модул за декодиране на видео и хардуерен модул за кодиране на на видео във формат H.264. Това последното всъщност е отговор  на технологията Intel Quick Sync, която е налична в процесорите Intel Sandy Bridge и Intel Ivy Bridge.  По подобие на дискретните си по-големи братя, GPU на Trinity поддръжка интерфейсите VGA, DVI, HDMI и DisplayPort 1.2. Също така се поддържат до 4 едновременни видео потоци, което позволява едновременна работа на 4 монитора.  Също така не е пропусната и фирмената технология Eyefinity, като ядрото Devastator осигурява  неговата поддръжка.

Всичко това е довело до леко увеличение на площта на кристала спрямо предходното поколение APU, тъй като технологичния процес е останал същия, 32 nm, но пък за сметка на това производителността е почти удвоена за 1W консумация на електроенергия.

Модели процесори Trinity

Освен разлика в броя на CPU ядрата и честота им, има разлика и в графичните ядра, или по точно в работната честоти и броя на унифицираните шейдърни процесори.  Безспорно най-бързите модели са A10-5800K и A10-5700. И двата модела са снабдени с най-мощния вариант на вграденото графично ядро Radeon 7660D, работещ на 800MHz тактова честота.  Различни са и тактовите честоти на CPU ядрата, както и факта, че A10-5800K е с отключен множител. За сметка на това  обаче A10-5700 е с доста по-ниско енергопотребление (65W), което обеснява еднаквата цена с по-големия модел.  Същата зависимост по отношение на цена и възможностти се наблюдава и при A8 моделите, като тук трябва да отбележим, че графичното ядро е по-слабо спрямо A10 моделите не само по тактова честота, но и по броя на потоковите процесори. Най-ниския клас са A6 моделите, които са с орязан брой Trinity модулу (само един), както и с драстично орязано GPU. Реално те ще се конкурират с моделите Intel Pentium Gxxx.

Цокъл и чипсет
 
  Чипсетите за Llano осигуряват пълна поддръжка на  Trinity процесорите и ако сега са налични основно дънни платки с чипсета A85X (който е обявен специално за Trinity), скоро на пазара ще се появят и по-бюджетни модели, базирани на A75 и А55.

Trinity са несъвместими с дънните платки предназначени за Llano и проблема се крие в използването на нов цокъл – FM2, който доста наподобява FM1, да не кажа, че на пръв поглед двата са почти идентични (904 срещу 905 контакта).

Физически двата са абсолютно несъвместими. Смяната на цокъла, според AMD, се налага заради захранващата схема на новото графично ядро Devastator. Така, че потребителите, които искат да ъпгрейдват от Llano към Trinity, ще им се наложи смяна и на дънната платка.

следващото поколение APU ще използва цокъл FM2.



AMD A10-5800K
 

 A10-5800K, е топ моделът от новата Trinity базирана A-серия на AMD. Както се забелязва, в края на обозначението му се мъдри буквата „К“,която AMD въведоха в предходното (Llano) поколение и с която, по подобие на процесорите на Intel, обозначават моделите, които са предназначени за ентусиасти и овърклокъри, разполагат с разблокиран CPU множител и позволяват овърклок на CPU и  GPU ядрата.

Тактовата честота на процесора е 3,8 GHz, но той поддържа фирмената технология AMD Turbo Core 3.0, което означава, че в зависимост от моментното натоварване и зададени TDP, може динамично да се увеличава, като може да достигне  4,2 GHz. Така, че  диапазонът на изменение на работната честота при  A10-5800K е от 3,8GHz до 4.2 GHz (при активирана технология Turbo Core 3.0).
Вграденото графично ядро работи в 2D режим и покой на честота от 337MHz. При активиране на 3D режим, честотата се увеличава на 800MHz. Изглежда това GPU не е наследило турбо режима на работа на предшественика си и работи на фиксирана тактова честота. Поне това е изводът, тъй като нито един наличен софтуерен инструмент  на този етап не можа да покаже някаква динамична промяна  на въпросната честота.

 Овърклок 

По подобие на Intel, още в предходната A-серия, базирана на технологията Llano, бяха пуснати процесори с индекс „K“, което означава, отключени възможности за овърклок на графичното ядро и свободно избираеми множители на процесорните ядра. Ползата от овърклок на CPU ядрата е малка  (да не казвам никаква), тъй като потребителите, които закупуват такъв тип процесор, го правят основно заради мощното вградено графично ядро, позволяващо им да играят 3D игри. Освен това A10-5800K пристига на доволно висока работна честота (до 4,2 GHz в турбо режим), която е предостатъчна за това графично ядро.
Все пак за любителите на овърклока, ще кажа, че CPU потенциала на Trinity не е особено голям и от AMD практически са изстискали максималната му работна честота.

 Процесорът овърклокнат до 4,5 GHz, но на тази честота можеха да се правят само тестове, без да има необходимата стабилност, а и захранващото му напрежение беше доста високо. Стабилна работа е постигната на 4,4 GHz @1,45V, което беше и максимума за този екземпляр. Ползата от тази честота в 3D игрите беше нулева, като единствено в синтетичния тест 3DMark11 покачи (по разбираеми причини) резултата с няколко точки. Интересен е обаче факта, че не се постигна нищо при опит да се  промени честотата на системната шина, на честоти около 120/133/150MHz. Системата отказваше да зареди даже и на 101MHz (но пък за сметка на това работеше на 104 и 105 MHz), с две различни платки (на MSI и на Gigabyte) което ме кара да смятам, че засега това е някакъв бъг с фърмуера на дънните платки.

Като цяло овърклокът на APU е свързан с доста компромиси.  Графичното ядро се овърклокна до 1050MHz @1,4V (на долните картинки е дадена разликата в резултата на 3DMark11 от този овърклок), но тук за стабилност не може и дума да става. Проблемът с овърклока е пряко свързан с качеството на използваната DDR3 памет, тъй като при клок на графичното ядро, на тази честота започва да се губи стабилност. Това налага или да се намали работната честота на паметта (което обезсмисля овърклока на GPU) или да се увеличат някои напрежения до относително високи стойности за стабилизиране на работата.

Най-разумния вариант се оказа - памет, работеща в режим  DDR3-2400 и честота на графичното между 950-1000MHz, тъй като изискваше сравнително приемливи стойности на захранващите напрежения. И тук пак стигаме до момента за скалиране на производителността от честотата на GPU. В крайна сметка освен в синтетични тестове, като 3Dmark11, тя не се усещаше в реалните игри и това си има логичното обяснение -  паметта. Колкото се увеличава честотата на GPU, толкова по-голяма честотна лента се изисква на паметта. При положение, че честотата и не може да се повишава над 2400MHz (DDR), то реално тя „запушва“ системата.  Така че по отношение на овърклока, само една бърза памет, пусната като DDR3-2400 е напълно достатъчна за постигане на осезателно по-добри резултати.


Отдавна отминаха времената, когато на вграденото графично ядро се гледаше като на нещо, което освен за „секретарски“ PC-a за друго не става. Изобщо не можеше да се говори за каквито и да е 3D способности. Но времената се менят и  последните поколения вградени графични решения  започнаха да променят това схващане. Безспорно, след появата на APU, компанията AMD се превърна в лидер заради мощните си вградени решения, които предлага. Последното им поколение платформа FM2 и процесорите Trinity са доста интересен вариант за изграждане на достатъчно мощни мултимедийни PC компютри. И докато новите процесорни ядра Piledriver не впечатляват със своята производителност в x86 приложенията, то вграденото GPU (Radeon 7660D) направо предефинира понятието вградена графика, като издига производителността на  нови висоти, съизмерими  с ниския клас дискретни решения -  нещо немислимо до сега.  На този етап това е доста сериозно предимство на решението на AMD, защото отчитайки балансираната цена на Trinity (същата като при Llano), все по-често ще ги срещаме в основата на  масовите и универсални решения от типа  „всичко за всички“.  И независимо че напоследък започват да преобладават мобилните решения,  настолните системи все още имат достатъчно голяма аудитория, затова и новите APU чипове на AMD сигурно ще намерят достатъчно голям брой привърженици там.   

Eurograbber - бот мрежата

Eurograbber е името на бот мрежа, която е създадена с нова версия на троянския кон Zeus и която е откраднала повече от 34 милиона евро от клиенти на европейски банки през 2012г.


Зловредният софтуер е създаден да победи процеса на двойно удостоверяване, които банките ползват за транзакции. Потърпевшите са повече от 30 000 души, а сумите на транзакциите са били между 500 и 20 000 евро.

За първи път ботнет мрежата и зловредният код са засечени в Италия по-рано през 2012г. От тогава те са се разпространили в Европа предимно чрез натискането на линк, който най-вероятно е пращан чрез фишинг.

Натискането на линка пренасочвало потребителите към сайт, който свалял един или повече троянски коне, които предимно били подобрени версии на Zeus и вариантите му SpyEye и CarBerp. Те внедрявали HTML и JavaScript код в браузъра им. Следващият път, когато жертвата използвала електронното си банкиране, троянският кон вземал техните данни и в същото време предлагал ъпдейт за сигурност от сайта, който да предпазвал и техният смартфон. JavaScript-a вземал техният телефонен номер и информацията за операционната система, които служели за втория етап на атака на Eurograbber.

Жертвите след това получавали смс за изтеглянето на “криптиращ софтуер” за мобилното им устройство. Всъщност това е мобилната версия на Zeus - троянски кон за операционните системи на Android и BlackBerry. Сега престъпниците имали достъп до мобилните телефони и компютрите на жертвите. След това троянския кон чакал жертвата да влезе в банковия си акаунт и прехвърлял част от сумата в банковата сметка на престъпниците. Зловредния код прихващал и фалшифицирал потвържденията за транзакцията от и към банката. Така отнетата част оставала незабелязана, а целият този процес се случвал при всяка транзакция.

6-ядрен Core i7-3970X

 

Дългоочакваният 6-ядрен Core i7-3970X вече официално е на пазара. Той e представител на Extreme Edition CPU фамилията на Intel и ще се предлага в комплект с мощна дънна платка, подходяща за него – Intel Desktop Board DX79SR с кодово име Stormville.

Това не е чип от поколението Ivy Bridge, базирано на 22-нанометров технологичен процес, а 32-нанометров Sandy Bridge-E предназначен за работа с цокъл LGA2011. 

Това, разбира се, не означава, че процесорът е слаб. Въпреки, че е от една технологична стъпка по-назад, наследникът на миналогодишния Sandy Bridge-E топ модел с отключен множител (Core i7-3960X), има основания да претендира за титлата "най-мощен настолен процесор от потребителски клас". Чипът Intel Core i7-3970X е с шест ядра, но поддържаната Hyper Threading технологията. Базовата работна честота е 3,5 GHz, като може да достигне и до 4,0 GHz в режим Turbo Boost. Според официалната информация, CPU чипът съдържа 15 МВ кеш от трето ниво, работи с 4-канална оперативна памет DDR3-1600 и има TDP рейтинг от 150 W.

 За този екстремен CPU  ентусиастите ще трябва да платят минимум $999, ако изберат OEM вариант, или $1059 – за вариант в кутия заедно с водно охлаждане Asetek RTS2011LC.

 Intel Core i7-3970X Extreme Edition ще се предлага и в комплект с дънна платка с кодово име Stormville. На пазара въпросното дъно е познато под наименованието Intel Desktop Board DX79SR и осигурява 8 слота за памет, три PCI Express 3.0 x16 шини и усилени възможности за овърклок.  

Инсталиране и конфигуриране на SSD устройство

Около така наречените SSD (solid state drive), или твърдотелни дискове, напоследък се шуми доста. По същество те представляват масиви от чипове памет, призвани да заместят класическите магнитни твърди дискове. За разлика от тях те нямат движещи се части, консумират значително по-малко енергия и са светкавично бързи. Слабостите им се заключават в по-ограничения жизнен цикъл (обикновено до 10 000 записа) и значително по-високата им цена.

Това ги прави неподходящи като устройства за съхранение на големи обеми от данни, които освен това често подлежат на промяна и презаписване, като например документи, цифрови снимки, видео, игри. За сметка на това те са недостижими в ролята си на системни дискове – т.е. устройства, върху които се съхраняват най-критичните файлове на вашата операционна система. Затова се препоръчва една съвременна балансирана РС система да включва едно SSD устройство с по-скромен обем (128 до 256 GB, да речем) и един или повече класически твърди дискове със значително по-голям капацитет, които да се използват за съхранение на всички други файлове.

Инсталацията и конфигурирането на едно SSD устройство като цяло не е кой знае колко по-сложна процедура от инсталацията на произволен твърд диск, но има определени специфики. В следващите няколко реда ще се опитаме да ги опишем стъпка по стъпка.

Инсталация в компютъра

Повечето съвременни SSD модели се произвеждат в така наречения 2.5-инчов форм фактор. Някои от по-скъпите РС кутии като Antec DarkFleet-85 например разполагат със специални гнезда със същия размер, но в повечето случаи ще ви е необходимо специално шаси, за да закрепите SSD диска в стандартните 3.5-инчови ниши на вашата кутия.

 Всички съвременни твърдотелни устройства използват интерфейса SATA и по-точно неговата последна ревизия SATA 6 Gbit/s (или SATA 3). Така че, за да се възползвате максимално от високата скорост, която те осигуряват, е добре да се уверите, че дънната платка на вашето РС поддържа този стандарт, и да го свържете към съответния порт.

Следващата стъпка е извършването на нужните настройки в BIOS. Повечето нови дъна предлагат опция, наречена Advanced Host Controller Interface, или AHCI, която може значително да повиши бързодействието на вашия SSD диск. Добре е да проверите в съответното BIOS меню дали тя е активирана и ако не е, да я включите, преди да преминете към инсталация на операционната система.

Имайте предвид, че ако заменяте твърд диск с SSD на един и същ SATA канал и не правите чиста инсталация на Windows, а използвате клониран архив на дяла с операционната ви система, е твърде възможно при рестартиране на компютъра да получите съобщение за грешка.

Това е така, защото поддръжката за AHCI не е активирана по подразбиране в Windows – за да я включите, ще трябва да променяте системния регистър, което като цяло не е проста операция. За ваше улеснение ви препоръчваме да инсталирате наново операционната система върху SSD диска – така ще си спестите доста главоболия.

Имайте също така предвид, че с активирането на AHCI опцията автоматично се активира и още една полезна функция на Windows 7 и Windows Server 2008 R2, известна като TRIM. Тя подобрява работата на операционната система конкретно с твърдотелни дискове и повишава производителността им.

Добре е да сте наясно и с още един факт – AHCI, TRIM, а и изобщо SSD дисковете не се поддържат от по-старите Windows версии, така че, ако планирате ъпгрейд към подобно устройство, изборът ви (поне засега) в сведен само до споменатите Windows 7 и Windows Server 2008 R2 (а след 26 октомври и до Windows 8, разбира се).

Троянският кон Flame

   Специалисти от антивирусната компания Kaspersky Lab са научили, че престъпната мрежа, създадена около троянския кон Flame е била управлявана чрез 80 интернет домейна. Те били регистрирани чрез фалшиви самоличности. Главна цел на вируса е бил Иран. Експертите на Kaspersky Lab са разбрали, че троянският кон е бил пуснат през 2008 година. По метода синкхолинг е установено, че след Иран, най-много заразени машини има в Израел и Палестина. Според изследователите, най-голям е бил интересът към кражбата на чертежи, създадени с AutoCad. Освен от тях, хакерите се интересували много и от текстови документи в PDF и други формати.
Всички данни сочат категорично, че става въпрос за шпионаж в най-чистия му вид. Тъй като Иран едва ли разполага с някакви ценни интелектуални продукти, които могат да бъдат продадени на черния пазар, вероятно целта на хакерите е била да разберат на какъв етап е държавата в технологично отношение.
Източникът на атаката все още не е ясен, но контролните центрове на троянския кон са били в Хонконг, Турция, Германия, Полша, Малайзия, Латвия, Швейцария и Великобритания.

Зловредното приложение е толкова опасно, че принуди Microsoft да пусне спешно обновление, което е било подготвено буквално за броени дни и вече е налично за всички операционни системи от Windows XP нататък.  Методите, които е използвал Flame, за да се разпространява е била системата Windows Update.  Става въпрос за бъг, свързан с използването на неоторизирани сертификати, позволяващ потребителите да станат лесна жертва на фишинг атаки.
         В дъното на проблема са три сертификата за сигурност. Два от тях са свързани с Microsoft Enforced Licensing Intermediate PCA, а третият е от Microsoft Enforced Licensing Registration Authority CA (SHA1).

          Горещата кръпка е KB2718704. Инсталирате чрез услугата Windows Update или от тази връзка.

Flame не е просто случаен троянски кон, а добре насочен инструмент за водене на кибервойна, който е заразявал основно компютри, намиращи се в страните от Близкия изток. Този и някои други факти водят до извода, че вирусът е творение на група от държави, които са искали да навредят на своите врагове.

Видеокартата GIGABYTE GV-R777OC-1GD

 AMD пусна фамилия графични карти HD 7700. Тази линия включва моделите Radeon HD 7750 и Radeon HD 7770, които се явяват преки наследници на HD 6770 и HD 6750.  За тази графична линия е предназначено ядрото Cape Verde, което е в две версии, в зависимост от модела графична карта – XT (за HD 7770) и Pro (за HD 7750).  То също е базирано на CGN (Graphics Core Next) графична архитектура на AMD, която е доста по-ефективна от предходната. Цената на Radeon HD 7770 е малко по-ниска от  тази на NVIDIA GTX560, но за сметка на това е по-висока от стойността на HD 6770.  Тактовата честота на GPU при този модел е с внушителната стойност от 1GHz. Тук е мястото да напомним, че при шестата серия графични карти на AMD моделът HD 6870 беше с най-високата тактова честота от 900 MHz.  Но ако си мислите, че  1GHz е много, то тогава трябва да видите какво са ви приготвили от GIGABYTE, защото техният  модел GV-R777OC-1GD пристига фабрично с тактова честота на 1,1GHz на GPU и 1250MHz на паметта.

GIGABYTE GV-R777OC-1GD е една отлична карта, базирана на 28 nm GPU и с тактова честота над 1 GHz.  Тя е предостатъчна за повечето игри на масовата разделителна способност от 1680x1050 точки. Благодарение на големия вентилатор и ниската консумирана мощност, която осигурява графичния процесор Cape Verde XT,  тя остава много тиха и под пълно 3D натоварване (Furmark) не надхвърля 110-120W, като междувременно в Idle режим консумацията на модела не надхвърля 5-6 W.
Липсата на овърклок потенциaл пък говори, че от GIGABYTE оптимално са изстискали видеокартата за текущото напрежение на GPU. Тази видеокарта не е предназначена за овърклокъри, а за хора, които по една или друга причина не могат или не желаят да си овърклокват хардуера.  Обобщено накратко, този фабрично овърклокнат модел на GIGABYTE е една отлична алтернатива на стандартните модели, който при това не натоварва много първоначалната инвестиция за графичния хардуер.

Нови процесори

Intel  официално анонсира третото си поколение процесори Intel Core i3/i5/i7 (LGA 1155) – Ivy Bridge. Новите чипове са първите в света, базирани на 22-нанометров фотолитографски технологичен процес (оптично свиване на Sandy Bridge до 22 nm).
           Ivy Bridge процесорите ще осигурят 20% увеличение на производителността в сравнение с тези от семейството Sandy Bridge, а потреблението им на електроенергия е намаляло с около 20%. Новите чипове се явяват логично продължение на предишните процесори с четири x86-64 ядра, с поддръжка на инструкциите AVX и ускорителите AES-NI, а за автоматичния овърклок на честотата е използвана технологията Turbo Boost, в резултат на което, потребителите ще получат една по-балансирана консумация на електроенергия. Освен това, новите процесори на Intel могат да се похвалят с подобрена интегрирана графика, поддържаща DirectX 11, а функцията QuickSync Video спомога за по-ефективното разпределение на потоците при работа с видео кодиране.

           Първите от новите чипове ще са тринадесет модела Core i5 и Core i7, а двуядрените версии се очакват малко по-късно. Първият модел от този релийз се нарича Core i7-3770K с цена от $330, честота от 3,5 GHz (3,9 GHz в Turbo режим), който е с отключени множители и е отличен избор за овърклокърите. Core i5-3570K с тактова честота от 3,4 GHz и 3,8 GHz в Turbo режим, ще е с цена от $ 230. Освен това, като част от новите чипове ще се появят десктоп процесорите Core i5-3550, i5-3470, i5-3330, както и мобилните Core i7-3615QM, i7-3612QM, i7-3610QM.
Засега в продуктовата линия Ivy Bridge влизат девет настолни и шест мобилни (Core i7-3920XM Extreme Edition, Core i7-3820QM, Core i7-3720QM, Core i7-3612QM, Core i7-3610QM и Core i7-3615QM) CPU-та.пет от въпросните десктоп модели са със „стандартен” TDP рейтинг от 77 W, а останалите четири (три – с TDP от 65 W и един с TDP от 45 W) могат да бъдат разпознати по наставка „T” или „S” и са с по-ниско TDP ниво и понижени работни честоти.

Процесор	Номинална работна честота	Максимална работна честота в режим турбо	Брой ядра / нишки	L3 кеш	Поддържана оперативна памет	Intel HD Graphics	TDP	Процесорен цокъл	Цена*
Intel Core i7-3960X Unlocked	3,3 GHz	3,9 GHz	6 / 12	15 MB	Четириканална DDR3-1066 / 1333 / 1600 MHz	-	130 W	LGA 2011	$999
Intel Core i7-3930K Unlocked	3,2 GHz	3,8 GHz	6 / 12	12 MB	Четириканална DDR3-1066 / 1333 / 1600 MHz	-	130 W	LGA 2011	$583
Intel Core i7-3820 Partially Unlocked	3,6 GHz	3,9 GHz	4 / 8	10 MB	Четириканална DDR3-1066 / 1333 / 1600 MHz	-	130 W	LGA 2011	$294
Intel Core i7-3770K Unlocked	3,5 GHz	3,9 GHz	4 / 8	8 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	4000	77 W	LGA 1155	$313
Intel Core i7-3770	3,4 GHz	3,9 GHz	4 / 8	8 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	4000	77 W	LGA 1155	$278
Core i7-3770S	2,5 GHz	3,1 GHz	4 / 8	8 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	4000	65 W	LGA 1155	$278
Core i7-3770T	2,5 GHz	3,7 GHz	4 / 8	8 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	4000	45 W	LGA 1155	$278
Intel Core i5-3570K Unlocked	3,4 GHz	3,8 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	4000	77 W	LGA 1155	$212
Intel Core i5-3550	3,3 GHz	3,7 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	2500	77 W	LGA 1155	$194
Core i5-3550S	3,0 GHz	3,7 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	2500	65 W	LGA 1155	$194
Intel Core i5-3450	3,1 GHz	3,5 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	2500	77 W	LGA 1155	$174
Intel Core i7-2700K	3,5 GHz	3,9 GHz	4 / 8	8 MB	Двуканална DDR3-1066 / 1333 MHz	3000	95 W	LGA 1155	$332
Intel Core i7-2600	3,4 GHz	3,8 GHz	4 / 8	8 MB	Двуканална DDR3-1066 / 1333 MHz	2000	95 W	LGA 1155	$294
Intel Core i5-2550K	3,4 GHz	3,8 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1066 / 1333 MHz	3000	95 W	LGA 1155	$225
Intel Core i5-2500	3,3 GHz	3,7 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1066 / 1333 MHz	2000	95 W	LGA 1155	$205
Intel Core i5-2400	3,1 GHz	3,4 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1066 / 1333 MHz	2000	95 W	LGA 1155	$195
Intel Core i5-2320	3,0 GHz	3,3 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1066 / 1333 MHz	2000	95 W	LGA 1155	$177
Core i5-3450S	2,8 GHz	3,5 GHz	4 / 4	6 MB	Двуканална DDR3-1333 / 1600 MHz	2500	65 W	LGA 1155	$174

*Цена на едро (за партиди от 1000 и повече бройки)

Както и при Sandy Bridge, процесорите с буквена маркировка „K” са с отключен множител за любителите на овърклока, докато останалите са частично или напълно заключени. За разлика от Sandy Bridge, обаче, които поддържат максимален множител за овърклок 57x, Ivy Bridge поддържат множител до 63x.

Процесор	Номинална работна честота на графичното ядро	Максимална динамчина честота на графичното ядро	PCIe 3.0	Intel Secure Key	Intel OS Guard	Intel SIPP	Intel vPro	Intel VT-d	Intel TXT
Intel Core i7 3770K Unlocked	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Не	Не	Не	Не
Intel Core i7 3770	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Да	Да	Да	Да
Core i7-3770S	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Да	Да	Да	Да
Core i7-3770T	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Да	Да	Да	Да
Intel Core i5 3570K Unlocked	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Не	Не	Не	Не
Intel Core i5 3550	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Да	Да	Да	Да
Core i5-3550S	650 MHz	1150 MHz	Да	Да	Да	Да	Да	Да	Да
Intel Core i5 3450	650 MHz	1100 MHz	Да	Да	Да	Не	Не	Не	Не
Core i5-3450S	650 MHz	1100 MHz	Да	Да	Да	Не	Не	Не	Не

Новите чипове отново поддържат Turbo Boost 2.0 и Intel Quick Sync Video, а сред подобренията в генерацията Ivy Bridge спрямо Sandy Bridge се нареждат още:

1) използване на 3D (или Tri-Gate) транзистори, позволяващо допълнително увеличаване на броят на транзисторите с 20 % до 1,4 милиарда върху площ на кристала от 160 mm2, представляваща 75% от тази на четириядрените Sandy Bridge; освен това използването на новия тип транзистори повишава производителността на чиповете „за ват” и намалява енергопотреблението и топлоотделянето.

2) поддръжка на PCI Express 3.0

3) обновени изчислителни ядра

4) разширени AVX и AES-NI инструкции

5) подобрено графично ядро (Intel HD Graphics 2500/4000 с поддръжка на DirectX 11, OpenGL 3.1 и OpenCL 1.1

6) увеличаване на PCI-Express 3.0 линиите от 12 на 16 (с възможни комбинации x16/x8/x8 и x8/x4/x4)

7) поддръжка на DDR3-1600 и на нисковолтова DDR3 оперативна памет (DDR3L)

8) поддръжка на три отделни монитора (за разллика от два при Sandy Bridge и чипсети Intel 6-series)

Това, че Ivy Bridge са по-бързи от Sandy Bridge, не ги прави по-скъпи:

Sandy Bridge	Цена	Ivy Bridge	Цена
Core i7 2700K	$332	Core i7 3770K	$313
Core i7 2600	$294	Core i7 3770	$278
Core i5 2550K	$225	Core i5 3750K	$212
Core i5 2500	$205	Core i5 3550	$194
Core i5 2400	$184	Core i5 3450	$174

Друг интересен момент е, че всички чипсети от предназначената основно за Ivy Bridge фамилия Intel 7-Series „Panther Point” (Z77, Z77, H77, Q77, Q75 и B75) са обратно съвместими с процесорите Sandy Bridge. Освен това, след обновление на BIOS на дъната, редица от 6-Series Chipsets „Cougar Point” (Z68, P67, H67) ще поддържат чиповете Ivy Bridge.

 

 

          

AMD официално представиха нова серия от три графични процесора на име London. Трите процесора носят имена на три различни района в столицата на Великобритания - Radeon HD 7800M (Хийтроу), Radeon HD 7700M (Челси) и Radeon HD 7900M (Уимбълдън).

Моделите съвсем скоро ще бъдат интегрирани в новото поколение ноутбуци с централни процесори Sandy Bridge и Ivy Bridge.

Новата серия графични процесори е базирана на архитектурата на AMD - Southern Islands (също като модела AMD Radeon HD 7970) и е създадена по 28-нанометров процес. И трите чипа поддържат технологиите Eyefinity, HD3D и HDMI 1.4a и са съвместими с DirectX 11.1. Отделно от това, и трите модела поддържат технология на компанията наречена Enduro, която намалява консумацията им на енергия до едва 1W, когато графичния процесор не се използва.

Най-мощният модел от серията - HD 7900 Уимбълдън е много подобен  на AMD - Radeon HD 7870. Почти всичките им спецификации са напълно еднакви, като разликата е, че Уимбълдън използва 1,280 Graphics CoreNext и има 2GB GDDR5 памет.