Какво е Интернет?

История

Интернет е компютърна мрежа появила се преди около 30 години по един проект на военното ведомство на САЩ в опит да бъде създадена мрежа, свързваща компютърните мрежи на военните бази с други радио или сателитни комуникационни средства. Експерименталната мрежа е носела наименованието ARPAnet с предназначение да обслужва изследователската работа на военни и граждански институти и по-специално разработването на мрежа, която да остава функционираща дори при отпадане на нейни възли. При мрежата ARPAnet комуникацията се подържа винаги между два компютъра с минимални информационни изисквания към компютъра клиент. За да се изпрати едно съобщение по мрежата, компютърът подател трябва да "постави" своите данни в своеобразен "плик", наречен Интернет протокол (Internet Protocol - IP), където са записани адресите на подателя и получателя. Създаването на протокола TCP/IP е резултат от проекта, финансиран от американската агенция за авангардни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency-ARPA). Интернет е колекция от компютърни мрежи, в която се включват различни по топология и вид мрежи като ARPAnet, NSFnet, Nysnet, локални мрежи, регионални мрежи, университетски мрежи, компютърни мрежи на изследователски институти и известен брой мрежи на военни ведомства. Всички тези компютърни мрежи са свързани помежду си. Потребител, независимо от коя от споменатите мрежи, може да изпраща съобщения до получател от друга мрежа с изключение на местата, до които достъпът му е ограничен.

Архитектура на Интернет

По същността си Интернет представлява мрежа от компютърни мрежи, които физически са разделени и са свързани помежду си само на определени места. Всяка мрежа, която ще бъде включена в Интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като Интернет протоколи. Една мрежа се състои от възли и канали, които осигуряват основната комуникационна инфраструктура. Има два типа възли: крайни и междинни. Така наречените крайни възли в повечето случаи са сървъри и клиенти, осигуряващи или набор от услуги, или изискващи набор от услуги. Клиентите са компютри, през които потребителите комуникират с други възли, а сървърите са централизирани доставчици на услуги, които предлагат услугите за клиентите , като например web сървър и mail сървър.Междинните възли нормално са машини, които предават трафика между мрежовите сегменти. Тези устройства се наричатмаршрутизатори и бриджове. Понякога те предлагат възможност за филтриране на определени заявки и за ограничаване на достъпа до определени устройства в мрежата, но нито клиентите, нито сървърите могат да имат достъп до услуга предлагана от междинните възли.
Не е задължително крайните и междинните възли да бъдат различни устройства. Сървърите могат едновременно да бъдат и сървъри и клиенти, така както могат едновременно да бъдат сървъри и маршрутизатори (или обратното). Всеки възел има уникален идентификатор, наречен IP адрес. По-големите системи могат да имат повече от един IP адрес и на този IP адрес се задава име на домейн, тъй като то се помни по-лесно. Каналите необходими за комуникация между възлите могат да се изпълнят по различни начини. В повечето случаи се използва част от кабел, който свързва крайните възли с междинните. Кабелът може да бъде коаксиален, оптичен или меден. В зависимост от типа на кабела се получават различни скорости на обмен, но тъй като протоколите за предаване са едни и същи, приложенията не трябва да се променят за различните видове канали. В допълнение на физическите връзки може да се изпълни и безжично предаване. Тези електромагнитни предавания се осъществяват на различни честоти, като например инфрачервени предавания, предавания с микровълни, комуникации с клетъчни телефони и комуникации през сателитни връзки. Съвсем общо може да се каже, че всеки възел може да извършва обмен с всеки друг възел в Интернет. Тъй като обаче това не винаги е желателно, междинните възли могат да откажат връзки до определени възли. Така наречените firewalls защитават само интранет мрежите от външни потребители. Поради факта, че интранет мрежите използват същите протоколи, всеки може да получи достъп до конфиденциални за компанията данни. Firewalls защитите се използват за защита на данни и всякаква друга информация, до която трябва да се осигури достъп само на определена група потребители.
ARPANet мрежата, предшественика на Интернет, е създаден от правителството на САЩ. Нейната първоначална идея е да е създаде мрежа, която да продължи да работи като едно цяло, когато отделни нейни части откажат. За да се постигне това е необходимо мрежовата архитектура да не е йерархична. Нито ARPANet, нито Интернет имат правила относно начина на свързване на възлите. В повечето случаи клиентите ще имат една единствена връзка към останалите възли, но сървърите и маршрутизаторите ще имат повече от една връзка. По тази "хаотична" структура Интернет предлага в повечето случаи за всяка връзка между два възела да има повече от една връзка. В случай на отказ на междинен възел, връзката може да се насочи през останалите мрежови сегменти без потребителска намеса, т.е. мрежата може да се реорганизира сама.Наборът от Интернет протоколи, позволява на всяка двойка възли да обменят директно данни, като трябва само да знаят IP адреса или името на домейна на отсрещния възел. Протоколите представляват софтуерни кодове, които се стартират във всеки възел. Понастоящем всяка операционна система осигурява основна Интернет функционалност.
Поради факта, че Интернет не принадлежи на никой е доста учудващо, че той все още работи перфектно. Една причина за това е, че днес мрежите не се свързват директно една с друга, а използват опорни мрежи. Тези опорни мрежи представляват високоскоростни връзки, които свързват мрежовите сегменти, които са физически разделени и предлагат връзки до други мрежи посредством точки или портали. Интернет опорните мрежи са частта, която може да се нарече Information Highway (Информационна магистрала). Локалните мрежи са нещо като градове, в които пътищата са по-претъпкани и тесни. Основните протоколи в Интернет са изградени и се контролират на йерархичен принцип. Въпреки че всеки може да допринесе за развитието на новите технологии и протоколи, само малко организации могат да определят това, което ще бъде включено в набора от Интернет протоколи.

Изобразена е карта на Интернет, направена от перспективата на един компютър.

Аз, твоят интернет.

Огромното количество информация променя начина за сърфиране в мрежата.  Информацията в интернет ни залива отвсякъде. И расте със заплашителни темпове с разпространението на технологиите и увеличаването на броя на интернет потребителите в света. Според последните данни на internetworldstats.com броят на свързаните с мрежата потребители вече е преминал 1.8 млрд. души. В България те са 2.6 млн. Всички те създават и споделят информация, която в един момент се оказва повече, отколкото нормален човек може да поеме. И става все по-трудно откриваема за обикновения потребител, който в един момент се оказва загубен в един от хилядите големи и малки сайтове.

Концепция.
 
Скорострелното развитие на интерет накара специалистите да започнат да търсят решения как потребителят ще се ориентира в петабайтите информация, които са събрани в световната мрежа. Задачата със сигурност няма да е лека, а с нея не може да се справи дори и Google. Защото за него най-правилните резултати при търсене при определени ключови думи са най-популярните сайтове, които потребителите посещават. Това обаче невинаги е така.

Представете си следната ситуация. Вулканът в Исландия избухва отново, вие сте сред милионите, останали по летищата, и търсите евентуален изход от Лондон по суша. В най-общия сценарий ще се появят хиляди новини, които ви обясняват в каква ситуация се намирате, а не как да се измъкнете от нея. Което обаче не помага особено.

Подобно е положението и в инструментите за споделяне на информация като Twitter, Facebook и подобните им. Защото от средство за социални контакти те се превръщат в най-популярните източници на информация за потребителите си. Подобно е и положението в един от най-популярните RSS четци в мрежата - Google Reader. Замислете се кое четете първо - всички 1000 и отгоре прочетени материала от източници, които следите там, или това, което са споделили приятелите ви?

Пътеводител:

Същите тези приятели ще бъдат ключът към ориентирането в лабиринта, наречен онлайн информация, прогнозира маркетинг мениджърът на услугата за споделяне на информация Favit Мартин Линков. На практика това е и логичното продължение на концепцията за Web 2.0, в който потребителите създават съдържанието. Тя еволюира значително през последните няколко години. Еволюира до такава степен, че самите те не могат да се ориентират в информацията, която на моменти публикуват сами.

Сега част от потребителите ще трябва да бъдат пътеводната светлина на останалите, които отчаяно търсят качествено съдържание, с което да задоволят глада си за информация. За това и самите инструменти за споделяне се ориентират в тази посока. Facebook въведе бутона Like (харесвам), благодарение на който филтрите на социалната режа филтрират най-подходящото съдържание за всеки свой потребител. При търсене на определени ключови думи в Twitter също се появява съдържание, което е  отпреди няколко дни. Въпреки че в микроблогинг услугата има хиляди подобни постове всяка минута.

За това и бъдещето на интернет е именно в човека, който намира добре подреденото и открито съдържание. Според него занапред хората няма да се абонират за фийдове, а за други потребители. Той дава пример с личния си опит. Аз пиша рядко в блога си и много хора ме следват не заради него, а заради това, че споделям технологични новини, казва той. Той се явява нещо като дигитален куратор. Иначе казано - пътеводител.

Логичната връзка:

Друго възможно бъдеще за интернет е семантиката - казано на човешки език, технологията, която открива логичната връзка между ключовите думи, по които потребителят търси информация в мрежата. Звучи малко космически, но преведено на нормален език означава, че компютърът ще може да мисли подобно на човешкия мозък и да не търси просто съвпадения на комбинации ключови думи, а и логиката в тях. Идеята на технологията е проста - да отсее шума и да изкара наистина най-подходящите резултати при търсене. За да може, когато се търси Васил Левски, да излиза информация за един от най-бележитите българи, а не за решението на ЦСКА да играе на националния стадион.

Скоро търсачките подобно на wolframalpha.com ще може да дават не просто резултат от търсене, а точни отговори на сложни въпроси. Такова е бъдещето на мрежата според създателя на концепцията world wide web Тим Бърнърс-Лий. Той смята, че семантиката, която все още е в началните етапи на развитието си, ще промени начина, по който потребителите използват мрежата. И ще помогне на потребителите да намерят своя път на дигиталните магистрали, на които е толкова лесно да се загубиш.

Една от компаниите, които се занимават с разработването на подобна технология, е българската "Онтотекст". Тя е сред около 20 големи играча на този пазар на глобално ниво. Според изпълнителния й директор Атанас Киряков семантичният уеб е едно от парчетата на пъзела, които ще наредят бъдещето на мрежата. Самата технология търпи непрекъснато развитие през последните години, а вече се радва на политическа подкрепа. Така например правителствата на САЩ и на Великобритания използват семантични бази данни и публикуват полезна за гражданите информация, която впоследствие да бъде откривана по-лесно от тях. Според Киряков на глобално ниво има публикувани над 100 сървъра, в които има около 10 млрд. факта. Всъщност факт е терминът, който заменя "страница" при измерването на количеството информация в семантичния уеб.

В движение.

 Друг незаменим елемент от развитието на интернет е навлизането на смартфоните в мрежата. Според финансовите резултати на телекомуникационния оператор М-Тел потребителите на компанията, които използват мобилен интернет, са се увеличили със 130.6% до 66.7 хил. души. Според проучване на Nokia около 21% от собствениците на смартфони в България са използвали тази услуга. Подобно, а дори и по-добро е положението в западните части на света, където мобилният интернет е ежедневие. А възможностите на смартфоните на практика изместват компютъра в ежедневните онлайн дейности като четене на новини, проверяване на електронна поща и т.н. На практика за персоналния компютър остават само задачите, които не може да бъдат свършени със смартфон. А техният брой намалява ежеминутно както заради усъвършенстването на мобилните устройства, така и заради появата на все повече мобилни приложения, които обогатяват допълнително функциите им.

Бизнесът.

 Промените в интернет водят неизбежно и до промяна на бизнес моделите, които работят в него. Сред тях е онлайн рекламата. Във Favit планираме различен вид реклама - не банери и импресии, а въз основа отношението на потребителя към даден бранд. Така ако даден ползвател на услугата споделя често информация за продукти на Apple, то логично е той да види реклама на компанията.

Тоест спрямо информацията ще се предлага и най-подходящата реклама за даден потребител. И ако той я одобри, тази реклама ще бъде видяна и от последователите му. А самата реклама ще стане част от информационния поток, а не просто билборд около информационната магистрала, твърди Линков. Така рекламодателят ще може с по-малко средства да стигне до по-точната аудитория за продуктите си.

Накратко: идва един прекрасен нов свят на нови технологии.